Будуване
Все още е топло, но ти охладня,
ъгълът в твойта усмивка студен е.
Не мога ума ти, уви, да пленя,
а тялото - в трепет вълнуващ да стене.
Все още е есен, но без листопад -
без преход настъпва нечакана зима.
Не те вдъхновява в мен порива млад,
в света ти застинал - мен просто ме има...
Не мога да чакам щастливия час,
не искам от питанки пак да будувам.
Пленителни мигове спят между нас,
разсеяни устни през сълзи целувам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Белчева Всички права запазени
