Dec 17, 2009, 11:52 PM

Будуване 

  Poetry » Love
766 0 2

Все още е топло, но ти охладня,
ъгълът в твойта усмивка студен е.
Не мога ума ти, уви, да пленя,
а тялото - в трепет вълнуващ да стене.

Все още е есен, но без листопад -
без преход настъпва нечакана зима.
Не те вдъхновява в мен порива млад,
в света ти застинал - мен просто ме има...

Не мога да чакам щастливия час,
не искам от питанки пак да будувам.
Пленителни мигове спят между нас,
разсеяни устни през сълзи целувам...

© Милена Белчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??