Все още е топло, но ти охладня,
ъгълът в твойта усмивка студен е.
Не мога ума ти, уви, да пленя,
а тялото - в трепет вълнуващ да стене.
Все още е есен, но без листопад -
без преход настъпва нечакана зима.
Не те вдъхновява в мен порива млад,
в света ти застинал - мен просто ме има...
Не мога да чакам щастливия час,
не искам от питанки пак да будувам.
Пленителни мигове спят между нас,
разсеяни устни през сълзи целувам...