21 нояб. 2025 г., 12:33

Букет от лед

210 0 3

Две очи от сняг

почукаха на моя праг...

И предизвикаха у мен едно вълнение,

але хоп... впуснахме се в приключение!

 

Буен вятър ни отведе във замръзнала гора

и тук дъхът ми спря!...

 

Дървета полюляваха гирлянди снежни –

изтъкани от небесен сняг снежинки нежни,

танцуваха и стъпваха върху диамантен воал

и приканваха ме закачливо в своя бал.

 

Красиви ледени кристали,

Слънце и Луна в едно събрали

примигваха в магичната гора

и прошепваха ми букет от лед да набера.

 

Ала докоснах аз едно кристално цвете,

а то убоде ръцете ми- и двете.

И разбрах, че Природни Чудеса

не бива аз със мен да отнеса!

 

А трябва тоз неземен зимен дар да пазя в тайна

и да го заключа във главата като спомен...

За една вълшебна нощ сияйна

и един букет от лед във въображението ми скромен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Каролина Ташкова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Произведение участвует в конкурсе:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...