Nov 21, 2025, 12:33 PM

Букет от лед

  Poetry
207 0 3

Две очи от сняг

почукаха на моя праг...

И предизвикаха у мен едно вълнение,

але хоп... впуснахме се в приключение!

 

Буен вятър ни отведе във замръзнала гора

и тук дъхът ми спря!...

 

Дървета полюляваха гирлянди снежни –

изтъкани от небесен сняг снежинки нежни,

танцуваха и стъпваха върху диамантен воал

и приканваха ме закачливо в своя бал.

 

Красиви ледени кристали,

Слънце и Луна в едно събрали

примигваха в магичната гора

и прошепваха ми букет от лед да набера.

 

Ала докоснах аз едно кристално цвете,

а то убоде ръцете ми- и двете.

И разбрах, че Природни Чудеса

не бива аз със мен да отнеса!

 

А трябва тоз неземен зимен дар да пазя в тайна

и да го заключа във главата като спомен...

За една вълшебна нощ сияйна

и един букет от лед във въображението ми скромен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Каролина Ташкова All rights reserved. ✍️ No AI Used

The work is a contestant:

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....