2 февр. 2021 г., 10:05

Букет за празника на влюбените

986 1 1

***

Далечна мисъл...

Пространства... и тишина...

Аз и ти... Мечта...

 

***

Отпечатъци...

Слънчеви. В белия сняг.

Аз и ти... Следа.

 

***

Трънче в мислите –

оплоденото чувство

с трепет покълва…

 

***

Студ е. Смълчани

цветове ридаят пак...

Няма те. Чакам...

 

***

Усмивката ми

кръжи над рамото ти.

Хващаш я... Летим...

 

***

Гравитация.

В твоите обятия

няма власт над мен...

 

***

Въздухът трепти.

Пеперудени криле...

Усмивка за теб!

 

***

Проблясва дъга...

Мост между пръстите ни.

Гореща следа.

 

***

Брилянтни мисли.

Изпиваш ме до дъно...

Замъглен поглед…

 

***

Перце от птица

и повяхнали цветя...

Време да метем.

 

***

Доверието...

цял един живот... с любов...

Между две думи...

 

***

Между „Да” и „Не”

унищожаваме

всяка маргаритка.

 

                     © Павлина Христова Петрова

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пожелавам щастие на всеки, който намери своето цвете в букета и на всички, които могат да направят празник за някого, да бъде истинско трепетно преживяване. И добавям:
    ***
    Аз и ти...
    От изгрев до залез...
    Страстно реге...
    © Павлина Петрова

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...