20 июл. 2025 г., 12:02

Бунтът на сития

259 3 5

Бунтуваш се сякаш,

но не получава се някак.

Бунта ти сит е!

Гледаш новините. 

Все лошо звучат,

все ранени,  убити.

А ти седиш на дивана.

Ракийка пийваш,

мезиш салама.

И псуваш властта, 

...и нейната мама.

Сутрин ставаш пак

рано.

Пиеш кафе, после цигара.

Мечтаеш за екскурзия 

до Хаваите,  до Ниагара.

На работа дремеш,

да мине по-бързо времето. 

После пак вкъщи, 

жената,  децата..

Пак ракийка, салата,

новините...псувните.

Тъй минават ти дните.

В бунтове скрити!

Псуваш системата, 

а не разбираш, че 

в теб е дилемата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живко Делчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А така!! От край време все обяснявам, на който иска да ме слуша (на някои много им омръзна 😅), че нещата са като пирамида. Върхът почива върху основата. Така или иначе, основата ако не се промени, върхът си остана непроменен.
    Поздравления!
  • Така е, Живко, много си прав! Всичко е в нас. Поздравявам те!
  • Нямам какво да добавя!
    Тук всичко е казано.
    Ако навремето едни други българи разсъждаваха като нас, днес нямаше ни има!!!
    Браво, Живко!
  • Отлично си го казал, Живко! Поздравление!

    "Бунт на сития".
    Това е като целомъдрие на надървения!!!
    Нищо не става от такива бунтове.
    Затова ние българите сме трудни на бунтове, освен на добре дирижирани и платени такива.
    Защото в България единственото спонтанно нещо е спонтанният аборт!!!
  • Наистина не разбираме, че причината е в нас. Слагам всички под един знаминател, защото, дори и да има частично пробуждане и разсъждения в правилната посока, те не са достатъчни да ни ориентират към точните действия.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...