20.07.2025 г., 12:02

Бунтът на сития

260 3 5

Бунтуваш се сякаш,

но не получава се някак.

Бунта ти сит е!

Гледаш новините. 

Все лошо звучат,

все ранени,  убити.

А ти седиш на дивана.

Ракийка пийваш,

мезиш салама.

И псуваш властта, 

...и нейната мама.

Сутрин ставаш пак

рано.

Пиеш кафе, после цигара.

Мечтаеш за екскурзия 

до Хаваите,  до Ниагара.

На работа дремеш,

да мине по-бързо времето. 

После пак вкъщи, 

жената,  децата..

Пак ракийка, салата,

новините...псувните.

Тъй минават ти дните.

В бунтове скрити!

Псуваш системата, 

а не разбираш, че 

в теб е дилемата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А така!! От край време все обяснявам, на който иска да ме слуша (на някои много им омръзна 😅), че нещата са като пирамида. Върхът почива върху основата. Така или иначе, основата ако не се промени, върхът си остана непроменен.
    Поздравления!
  • Така е, Живко, много си прав! Всичко е в нас. Поздравявам те!
  • Нямам какво да добавя!
    Тук всичко е казано.
    Ако навремето едни други българи разсъждаваха като нас, днес нямаше ни има!!!
    Браво, Живко!
  • Отлично си го казал, Живко! Поздравление!

    "Бунт на сития".
    Това е като целомъдрие на надървения!!!
    Нищо не става от такива бунтове.
    Затова ние българите сме трудни на бунтове, освен на добре дирижирани и платени такива.
    Защото в България единственото спонтанно нещо е спонтанният аборт!!!
  • Наистина не разбираме, че причината е в нас. Слагам всички под един знаминател, защото, дори и да има частично пробуждане и разсъждения в правилната посока, те не са достатъчни да ни ориентират към точните действия.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...