20 мая 2010 г., 20:59

Буря

1K 0 0

                          БУРЯ

Стръкче светлина
и отново съм сама.
Подтикват ме към спомени -
отдавна тук забравени.
Радват се на този пъкъл мой.
Обграждат ме,
изгарят ме и
вихря се в бурята безспир.
Отдавна съм забравена,
тук - отново съм оставена.
В мемоарите си -
тъмната страна разглеждам.
В миналото аз поглеждам
и отново виждам теб.
Мразя те, разкъсвам те.
Всеки миг проклинам те...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Привидение Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...