БУРЯ
Стръкче светлина
и отново съм сама.
Подтикват ме към спомени -
отдавна тук забравени.
Радват се на този пъкъл мой.
Обграждат ме,
изгарят ме и
вихря се в бурята безспир.
Отдавна съм забравена,
тук - отново съм оставена.
В мемоарите си -
тъмната страна разглеждам.
В миналото аз поглеждам
и отново виждам теб.
Мразя те, разкъсвам те.
Всеки миг проклинам те...
© Привидение Иванова Всички права запазени