Зад прозорците тихомълком се спусна нощта...

Небето проряза се от светкавица мощна.

Само за миг се разля... добра тишина,

а след това разтрепери тъмата среднощна.

Силен порив с въздушен прибой

насочи бурята към немите къщи.

Развилнялата паст с кучешки вой

захапа покриви  и душевните връзки.

Разпиля ги  като  детски играчки

наедно с дървесата изтръгнати в гръб.

Засвистяха  в небето силите властни

и сви се сърцето в човешката гръд.

Не бе буря, а ярост от Бога…

стоварил гнева си и сторил на пух

човешката злост порасла в утроба

и всякоя глупост лишена от Дух.

Забравили бяха къде са посяти...

какво им дари и какво позволи

дребните хорица със земни поврати

предизвикаха сили и мощни беди.

Не знаеха нищо за земните тайнства,

нито насилиха се, да запазят света.

Допуснаха злото над всичко да властва

и за нормално, да размножават греха.

Безсрамно разголваха телата си бледи,

заличиха ги в пол, унищожиха с трева.

Незнайни в своята участ, без щит и доспехи

паднаха ничком без звук и следа.

Размаха камшика си Висшия Съдник

над слепотата човешка и ниския Дух!

С огън прочисти популисткия връшник

и окъпа Земята в блаженство и в звук.