Ярост
Зад прозорците тихомълком се спусна нощта...
Небето проряза се от светкавица мощна.
Само за миг се разля... добра тишина,
а след това разтрепери тъмата среднощна.
Силен порив с въздушен прибой
насочи бурята към немите къщи.
Развилнялата паст с кучешки вой
захапа покриви и душевните връзки.
Разпиля ги като детски играчки
наедно с дървесата изтръгнати в гръб.
Засвистяха в небето силите властни
и сви се сърцето в човешката гръд.
Не бе буря, а ярост от Бога…
стоварил гнева си и сторил на пух
човешката злост порасла в утроба
и всякоя глупост лишена от Дух.
Забравили бяха къде са посяти...
какво им дари и какво позволи
дребните хорица със земни поврати
предизвикаха сили и мощни беди.
Не знаеха нищо за земните тайнства,
нито насилиха се, да запазят света.
Допуснаха злото над всичко да властва
и за нормално, да размножават греха.
Безсрамно разголваха телата си бледи,
заличиха ги в пол, унищожиха с трева.
Незнайни в своята участ, без щит и доспехи
паднаха ничком без звук и следа.
Размаха камшика си Висшия Съдник
над слепотата човешка и ниския Дух!
С огън прочисти популисткия връшник
и окъпа Земята в блаженство и в звук.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
