13 мая 2009 г., 09:25

Буря 

  Поэзия » Философская
768 0 11
Захлупи дъжд над планината.
И как се беше примрачило.
От страх изтръпнала, гората
разпери борово ветрило.
Листа натрупа и тревога,
кожух облече тъмнината
от шума и елови клонки,
в безредна плетка ги намята.
Фуча тъй зъл и безпощадeн,
с камшици брули храсталака,
присветнал яростeн и ядeн
порой, изскочил от трънака. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Все права защищены

Предложения
: ??:??