Буря
Захлупи дъжд над планината.
И как се беше примрачило.
От страх изтръпнала, гората
разпери борово ветрило.
Листа натрупа и тревога,
кожух облече тъмнината
от шума и елови клонки,
в безредна плетка ги намята.
Фуча тъй зъл и безпощадeн,
с камшици брули храсталака,
присветнал яростeн и ядeн
порой, изскочил от трънака.
А птицата с крила разбити
гнездото брани до отломка.
С представа само за звездите
черупките търкулват в локви.
Очите – празно огледало,
процеждат кукувича същност
в една сълза едвам узряла
без спомен за любов и къща.
12/05/2009
© Валентина Йотова All rights reserved.
