26 янв. 2012 г., 10:22

Буря в сърцето

989 0 1

Измежду тихите стонове на утринния дъжд

се събудих изтръпнала, прималяла 

със спомените от съня ми с онзи мъж,

за когото никога не бях и мечтала...

Дъждът се сипеше и валеше,

а аз по брега на морето вървях.

Не трепваше лицето ми, нито болеше,

но в душата си чувствах буря от страх...

Черното небе се сливаше с морето,

а светкавиците огряваха моите следи.

Вълните се разбиваха бурно в сърцето,

което се давеше в бездънни сълзи.

Вървях по брега, без посока вървях.

Дяволи разкъсват душата ми с ръце.

Бурята внезапно пред мене спря,

щом видях едно непознато лице...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тайнствената Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всяко ново нещо те кара да забравиш старите неволи. Впусни се в новото с цялата си душа и всички стари болки ще завехнат. (Харесах)

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...