Jan 26, 2012, 10:22 AM

Буря в сърцето

  Poetry » Love
996 0 1

Измежду тихите стонове на утринния дъжд

се събудих изтръпнала, прималяла 

със спомените от съня ми с онзи мъж,

за когото никога не бях и мечтала...

Дъждът се сипеше и валеше,

а аз по брега на морето вървях.

Не трепваше лицето ми, нито болеше,

но в душата си чувствах буря от страх...

Черното небе се сливаше с морето,

а светкавиците огряваха моите следи.

Вълните се разбиваха бурно в сърцето,

което се давеше в бездънни сълзи.

Вървях по брега, без посока вървях.

Дяволи разкъсват душата ми с ръце.

Бурята внезапно пред мене спря,

щом видях едно непознато лице...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тайнствената All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всяко ново нещо те кара да забравиш старите неволи. Впусни се в новото с цялата си душа и всички стари болки ще завехнат. (Харесах)

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...