Измежду тихите стонове на утринния дъжд

се събудих изтръпнала, прималяла 

със спомените от съня ми с онзи мъж,

за когото никога не бях и мечтала...

Дъждът се сипеше и валеше,

а аз по брега на морето вървях.

Не трепваше лицето ми, нито болеше,

но в душата си чувствах буря от страх...

Черното небе се сливаше с морето,

а светкавиците огряваха моите следи.

Вълните се разбиваха бурно в сърцето,

което се давеше в бездънни сълзи.

Вървях по брега, без посока вървях.

Дяволи разкъсват душата ми с ръце.

Бурята внезапно пред мене спря,

щом видях едно непознато лице...