26.01.2012 г., 10:22

Буря в сърцето

987 0 1

Измежду тихите стонове на утринния дъжд

се събудих изтръпнала, прималяла 

със спомените от съня ми с онзи мъж,

за когото никога не бях и мечтала...

Дъждът се сипеше и валеше,

а аз по брега на морето вървях.

Не трепваше лицето ми, нито болеше,

но в душата си чувствах буря от страх...

Черното небе се сливаше с морето,

а светкавиците огряваха моите следи.

Вълните се разбиваха бурно в сърцето,

което се давеше в бездънни сълзи.

Вървях по брега, без посока вървях.

Дяволи разкъсват душата ми с ръце.

Бурята внезапно пред мене спря,

щом видях едно непознато лице...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тайнствената Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всяко ново нещо те кара да забравиш старите неволи. Впусни се в новото с цялата си душа и всички стари болки ще завехнат. (Харесах)

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...