rawiri (Кольо Колев)
73 0
17 нояб. 2018 г., 11:46

Бяг 

  Поэзия
466 2 5

Все още на моменти
спомените ми се будят
и рухват монументите 
на делничната лудост.
За да видя пак пред мен
полетата от детство, 
с онзи цвят зелен
и мириса-на вечност.
По тях да хукна бос-
неуловим за всяка грижа.
Забравил вечния въпрос:
Защо…въобще ни има?

© Кольо Колев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??