Nov 17, 2018, 11:46 AM

Бяг 

  Poetry
467 2 5

Все още на моменти
спомените ми се будят
и рухват монументите 
на делничната лудост.
За да видя пак пред мен
полетата от детство, 
с онзи цвят зелен
и мириса-на вечност.
По тях да хукна бос-
неуловим за всяка грижа.
Забравил вечния въпрос:
Защо…въобще ни има?

© Кольо Колев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??