17.11.2018 г., 11:46

Бяг

Поезия

657 2 5

Все още на моменти
спомените ми се будят
и рухват монументите
на делничната лудост.
За да видя пак пред мен
полетата от детство,
с онзи цвят зелен
и мириса-на вечност.
По тях да хукна бос-
неуловим за всяка грижа.
Забравил вечния въпрос:
Защо…въобще ни има?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Mimoza20 (Мария Николова)

Долавям свободата на твоето мислене

2018-11-18T19:29:08+02:00
Tangerine (РоузМадърColdRevenge)

Прекрасно

2018-11-18T08:10:41+02:00
Веси_Еси (Еси)

Изконен и вечен въпрос, на който всеки сам трябва да си отговори (ако може ). Много ми хареса! Поздравления!

2018-11-18T08:05:52+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Носталгия по неуловимото!

2018-11-18T05:32:11+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Екзистенциално!

2018-11-17T14:06:31+02:00