Бяг
Заслепен от това, което знам...
аз отново се опитвам да избягам...
Форинър
А ти, сърце, зовеш отново
в своя изначален ритъм,
да търся неизреченото слово
сред мълчанието на звездите.
И в тази неизмерна близост
на вселенското пространство,
да нося земните си грижи,
като вехт товар за нови запознанства...
От това притегляне оставам.
От това привързване съм кораб,
който все жадува да отплава
към светове на любими хора.
Тогава ти, сърце, ще престанеш
да болиш в гърдите ми човешки...
И кой ще знае, че Стойчо Станев,
е случайна вселенска грешка?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
