Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
May 7, 2019, 1:46 PM

Бяг

  Poetry » Other
832 9 24

 

 

Заслепен от това, което знам...

аз отново се опитвам да избягам...

                        Форинър

 

А ти, сърце, зовеш отново

в своя изначален ритъм,

да търся неизреченото слово

сред мълчанието на звездите.

И в тази неизмерна близост

на вселенското пространство,

да нося земните си грижи,

като вехт товар за нови запознанства...

От това притегляне оставам.

От това привързване съм кораб,

който все жадува да отплава

към светове на любими хора.

Тогава ти, сърце, ще престанеш

да болиш в гърдите ми човешки...

И кой ще знае, че Стойчо Станев,

е случайна вселенска грешка?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за съпричастността,Пепи!
  • PepiPetrova (Pepi Petrova)
    PepiPetrova (Pepi Petrova)
    И това е вярно, Стойчо! Надявам се, творците да не остават без читатели!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за коментара, Пепи! Творците са много,но читателите са многобройни! Много зависи как ще продължи взаимоотношението между двете страни.
  • PepiPetrova (Pepi Petrova)
    PepiPetrova (Pepi Petrova)
    Грешка са паразитите и туморите в обществото ни, а не стойностните хора и творците! Над такива като теб, Вселената трябва да бди! Поздрави, Стойчо!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за оценката и хубавите думи!
    Руми,до последния ден на земното си битие, човек е оценяван.В живота константните величини са безсилни.Кой не греши докато е жив?Все още съм жив...

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0