Бяг
Заслепен от това, което знам...
аз отново се опитвам да избягам...
Форинър
А ти, сърце, зовеш отново
в своя изначален ритъм,
да търся неизреченото слово
сред мълчанието на звездите.
И в тази неизмерна близост
на вселенското пространство,
да нося земните си грижи,
като вехт товар за нови запознанства...
От това притегляне оставам.
От това привързване съм кораб,
който все жадува да отплава
към светове на любими хора.
Тогава ти, сърце, ще престанеш
да болиш в гърдите ми човешки...
И кой ще знае, че Стойчо Станев,
е случайна вселенска грешка?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
