15 авг. 2025 г., 11:42

Бяг

245 3 2

Бягаш в единство, тяло напрегнал

с всяка гънка до последния мускул.

Даже бръчките странно разтегнал,

сърцето впряг с конете препуска.

 

С поглед виждащ крайната цел

и кръвта ти сякаш пара изпуска.

Бягаш, бягаш до пълен предел,

а асфалта в нозете започва да хруска.

 

Бягаш от себе си в неравни борби,

бяг изтощителен от хора и злоба,

леко изплашен, да не се провалиш,

стегнат надбягваш в пъти умората.

 

Някъде там между предела на силите

на кръстопът между живота и смъртта.

между минути в нозе подкосили се,

срещаш в очи старостта с младостта.

 

Точно там между лъжа или истина,

бягаш вглъбен, а над теб е небе.

И свободата, истинска неизмислена,

твоето сърце към Живота зове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви за коментара, Ranrozar.
  • Човек жадува изгрева на утрото.Вечерните ухания на залеза.
    Но въпреки това носи своите страдания в този несигурен свят.
    Честит имен ден,Мария!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...