15 ago 2025, 11:42

Бяг

  Poesía
244 3 2

Бягаш в единство, тяло напрегнал

с всяка гънка до последния мускул.

Даже бръчките странно разтегнал,

сърцето впряг с конете препуска.

 

С поглед виждащ крайната цел

и кръвта ти сякаш пара изпуска.

Бягаш, бягаш до пълен предел,

а асфалта в нозете започва да хруска.

 

Бягаш от себе си в неравни борби,

бяг изтощителен от хора и злоба,

леко изплашен, да не се провалиш,

стегнат надбягваш в пъти умората.

 

Някъде там между предела на силите

на кръстопът между живота и смъртта.

между минути в нозе подкосили се,

срещаш в очи старостта с младостта.

 

Точно там между лъжа или истина,

бягаш вглъбен, а над теб е небе.

И свободата, истинска неизмислена,

твоето сърце към Живота зове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви за коментара, Ranrozar.
  • Човек жадува изгрева на утрото.Вечерните ухания на залеза.
    Но въпреки това носи своите страдания в този несигурен свят.
    Честит имен ден,Мария!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...