15.08.2025 г., 11:42

Бяг

247 3 2

Бягаш в единство, тяло напрегнал

с всяка гънка до последния мускул.

Даже бръчките странно разтегнал,

сърцето впряг с конете препуска.

 

С поглед виждащ крайната цел

и кръвта ти сякаш пара изпуска.

Бягаш, бягаш до пълен предел,

а асфалта в нозете започва да хруска.

 

Бягаш от себе си в неравни борби,

бяг изтощителен от хора и злоба,

леко изплашен, да не се провалиш,

стегнат надбягваш в пъти умората.

 

Някъде там между предела на силите

на кръстопът между живота и смъртта.

между минути в нозе подкосили се,

срещаш в очи старостта с младостта.

 

Точно там между лъжа или истина,

бягаш вглъбен, а над теб е небе.

И свободата, истинска неизмислена,

твоето сърце към Живота зове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви за коментара, Ranrozar.
  • Човек жадува изгрева на утрото.Вечерните ухания на залеза.
    Но въпреки това носи своите страдания в този несигурен свят.
    Честит имен ден,Мария!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...