Aug 15, 2025, 11:42 AM

Бяг

  Poetry
243 3 2

Бягаш в единство, тяло напрегнал

с всяка гънка до последния мускул.

Даже бръчките странно разтегнал,

сърцето впряг с конете препуска.

 

С поглед виждащ крайната цел

и кръвта ти сякаш пара изпуска.

Бягаш, бягаш до пълен предел,

а асфалта в нозете започва да хруска.

 

Бягаш от себе си в неравни борби,

бяг изтощителен от хора и злоба,

леко изплашен, да не се провалиш,

стегнат надбягваш в пъти умората.

 

Някъде там между предела на силите

на кръстопът между живота и смъртта.

между минути в нозе подкосили се,

срещаш в очи старостта с младостта.

 

Точно там между лъжа или истина,

бягаш вглъбен, а над теб е небе.

И свободата, истинска неизмислена,

твоето сърце към Живота зове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви за коментара, Ranrozar.
  • Човек жадува изгрева на утрото.Вечерните ухания на залеза.
    Но въпреки това носи своите страдания в този несигурен свят.
    Честит имен ден,Мария!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...