21 авг. 2007 г., 15:51

БЯГ 

  Поэзия
1425 0 11
Оседлавай ти тъмата,
в стреме с лунени лъчи,
скривай две звезди в торбата,
в спомен - нощните очи!

Натежали в медна сладост -
като гроздови зърна,
сочните звезди във златост
виснат на небе-асма...

Ти пришпорвай бързо мрака
към копринени зори -
там те алест ден очаква,
в огнен изгрев той искри...

Там те дорест ден очаква,
слънчова вода отпил -
в буйност бяла грива мята,
със усмика - мрак топи...

Ти препускай и не спирай
своя тъжен, смолест мрак!
В жал по него не унивай -
в бяг да стигнеш слънце-мак!

© Анжела Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??