Aug 21, 2007, 3:51 PM

БЯГ

  Poetry
1.9K 0 11
Оседлавай ти тъмата,
в стреме с лунени лъчи,
скривай две звезди в торбата,
в спомен - нощните очи!

Натежали в медна сладост -
като гроздови зърна,
сочните звезди във златост
виснат на небе-асма...

Ти пришпорвай бързо мрака
към копринени зори -
там те алест ден очаква,
в огнен изгрев той искри...

Там те дорест ден очаква,
слънчова вода отпил -
в буйност бяла грива мята,
със усмика - мрак топи...

Ти препускай и не спирай
своя тъжен, смолест мрак!
В жал по него не унивай -
в бяг да стигнеш слънце-мак!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анжела Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...