БЯГ
Оседлавай ти тъмата,
в стреме с лунени лъчи,
скривай две звезди в торбата,
в спомен - нощните очи!
Натежали в медна сладост -
като гроздови зърна,
сочните звезди във златост
виснат на небе-асма...
Ти пришпорвай бързо мрака
към копринени зори -
там те алест ден очаква,
в огнен изгрев той искри...
Там те дорест ден очаква,
слънчова вода отпил -
в буйност бяла грива мята,
със усмика - мрак топи...
Ти препускай и не спирай
своя тъжен, смолест мрак!
В жал по него не унивай -
в бяг да стигнеш слънце-мак!
в стреме с лунени лъчи,
скривай две звезди в торбата,
в спомен - нощните очи!
Натежали в медна сладост -
като гроздови зърна,
сочните звезди във златост
виснат на небе-асма...
Ти пришпорвай бързо мрака
към копринени зори -
там те алест ден очаква,
в огнен изгрев той искри...
Там те дорест ден очаква,
слънчова вода отпил -
в буйност бяла грива мята,
със усмика - мрак топи...
Ти препускай и не спирай
своя тъжен, смолест мрак!
В жал по него не унивай -
в бяг да стигнеш слънце-мак!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анжела Иванова Всички права запазени
