8 окт. 2015 г., 23:33

Бягство от себе си

424 1 0

С бягство или според теб спасение
ще се криеш в няма тишина
и нито жест, ни дума, откровение
да не глождят твоята вина.

Дори за миг да не посмяваш,
да срещнеш нечии очи,
да смяташ, че така успяваш,
да се криеш в собствени лъжи.

Какво целиш, не те разбирам,
начин на живот ли е това,
въпроси хиляди, но не намирам
отговор, а само празнота.

Уловка е подобно поведение,
но евтина и пошла е дори,
другиму да хвърляш обвинения
щом истината те боли.

До кога на егото си ще си роб
и чувствата до болка ще линчуваш
актьор във свойта драма, сноб,
а повика духовен да не чуваш.

Повярвай ми, все някога ще свърши,
ще си отиде всяка тъмнина
а егото, духът ще го прекърши
и завинаги ще бъде светлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....