Oct 8, 2015, 11:33 PM

Бягство от себе си

  Poetry » Other
426 1 0

С бягство или според теб спасение
ще се криеш в няма тишина
и нито жест, ни дума, откровение
да не глождят твоята вина.

Дори за миг да не посмяваш,
да срещнеш нечии очи,
да смяташ, че така успяваш,
да се криеш в собствени лъжи.

Какво целиш, не те разбирам,
начин на живот ли е това,
въпроси хиляди, но не намирам
отговор, а само празнота.

Уловка е подобно поведение,
но евтина и пошла е дори,
другиму да хвърляш обвинения
щом истината те боли.

До кога на егото си ще си роб
и чувствата до болка ще линчуваш
актьор във свойта драма, сноб,
а повика духовен да не чуваш.

Повярвай ми, все някога ще свърши,
ще си отиде всяка тъмнина
а егото, духът ще го прекърши
и завинаги ще бъде светлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...