С бягство или според теб спасение
ще се криеш в няма тишина
и нито жест, ни дума, откровение
да не глождят твоята вина.
Дори за миг да не посмяваш,
да срещнеш нечии очи,
да смяташ, че така успяваш,
да се криеш в собствени лъжи.
Какво целиш, не те разбирам,
начин на живот ли е това,
въпроси хиляди, но не намирам
отговор, а само празнота.
Уловка е подобно поведение,
но евтина и пошла е дори,
другиму да хвърляш обвинения
щом истината те боли.
До кога на егото си ще си роб
и чувствата до болка ще линчуваш
актьор във свойта драма, сноб,
а повика духовен да не чуваш.
Повярвай ми, все някога ще свърши,
ще си отиде всяка тъмнина
а егото, духът ще го прекърши
и завинаги ще бъде светлина.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени