По стъпките на лятото горещо
нахлувам в центъра на урагана.
И ме изгаря споменът за среща,
изписана с дъха ни по тавана.
Какъв ти спомен?... Лятна Одисея
създадохме във старата мансарда!
А любовта, зачената във нея,
изгря като звезда на булеварда.
А беше знойно, беше тежко лято...
Прогонваше ни вдън гори прохладни.
По атоми лежахме на тревата -
скандално чисти. И престъпно млади.
Сега сме вече стъпкани. И равни.
Мансардата с палати заменили,
почиваме в барокови дивани
и търсим хлад в луксозните си вили.
Дали пък да не си измислим бягство?
Да се прегърнем в скъсана палатка.
И в троен танц със рижавото лято
да литнем до звездите!
И обратно.
Стихотворението спечели Първа награда в Летния Фейсбук конкурс "По стъпките на лятото" 2012 г.
© Бианка Габровска Все права защищены