28.10.2012 г., 20:59

Бягство с лятото

1.7K 0 15

По стъпките на лятото горещо

нахлувам в центъра на урагана.

И ме изгаря споменът за среща,

изписана с дъха ни по тавана.

 

Какъв ти спомен?... Лятна Одисея

създадохме във старата мансарда!

А любовта, зачената във нея,

изгря като звезда на булеварда.

 

А беше знойно, беше тежко лято...

Прогонваше ни вдън гори прохладни.

По атоми лежахме на тревата -

скандално чисти. И престъпно млади.

 

Сега сме вече стъпкани. И равни.

Мансардата с палати заменили,

почиваме в барокови дивани

и търсим хлад в луксозните си вили.

 

Дали пък да не си измислим бягство?

Да се прегърнем в скъсана палатка.

И в троен танц със рижавото лято

да литнем до звездите!

                                            И обратно.

 

 

 

Стихотворението спечели Първа награда в Летния Фейсбук конкурс "По стъпките на лятото" 2012 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...