25 февр. 2011 г., 21:20

Бях

1.2K 0 0

Бях

 

Бях себе си

и други бях.

И теб съм била,

но ти не знаеш това.

Бях изгрев и залез,

слънце и луна,

бях живота и смъртта,

грях и невинност,

рай и ад.

Бях в души човешки,

в полъха на вятъра,

във вълните на океана,

в пясъка на пустинята,

в капка от дъжда.

Бях копнеж и мечти,

усмивки и сълзи.

Бях истина и илюзия,

секунда и вечност.

Бях светлина и мрак,

мисъл и чувство.

Чужд живот живях,

а себе си истински

така и  не опознах.

Но вярвам все още,

че поне веднъж

в целия си живот

дори и за миг,

аз ще бъда нещо различно

от всичко това,

ще бъда само себе си

с моите мечти и страх.

 

                                    25.02.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Грета Занева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...