Бях, можех, трябваше...
Идвах при тебе в неделните утрини,
докосвах те, а ти гледаше в екрана безизразно,
как се изживява перфектната любов.
Шепнех ти нежни думи, чакайки отговор,
но не ги чуваше, не ме усещаше
в безстенния си дом.
И аз си отивах безшумно на пръсти,
забравила обувките си в твоя сън.
Всъщност аз никога не съм идвала
и не съм те обичала, ти ме отпрати,
а можех да бъда твоя, истинска, влюбена...
но можех - не съм.
На В.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стеси Все права защищены
