Идвах при тебе в неделните утрини,
докосвах те, а ти гледаше в екрана безизразно,
как се изживява перфектната любов.
Шепнех ти нежни думи, чакайки отговор,
но не ги чуваше, не ме усещаше
в безстенния си дом.
И аз си отивах безшумно на пръсти,
забравила обувките си в твоя сън.
Всъщност аз никога не съм идвала
и не съм те обичала, ти ме отпрати,
а можех да бъда твоя, истинска, влюбена...
но можех - не съм.
На В.
© Стеси All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
