Идвах при тебе в неделните утрини,
докосвах те, а ти гледаше в екрана безизразно,
как се изживява перфектната любов.
Шепнех ти нежни думи, чакайки отговор,
но не ги чуваше, не ме усещаше
в безстенния си дом.
И аз си отивах безшумно на пръсти,
забравила обувките си в твоя сън.
Всъщност аз никога не съм идвала
и не съм те обичала, ти ме отпрати,
а можех да бъда твоя, истинска, влюбена...
но можех - не съм.
На В.
© Стеси All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
