Бяха като хората
Облаците снощи се здрависаха.
Гръмко се разсмяха и празнуваха.
В стихове живота си описаха.
Дълго на раздяла се целуваха.
Сблъсъкът им срещна ги случайно.
Вдигнаха си чаши за наздраве.
Тостът им присветна краткотрайно.
Беше ослепително прощален...
Пиха до насита самотата си.
Вече споделена... за минути.
Удряха с юмруци тишината си.
Късаха я. Бяха като луди.
Трудно бе, когато се разделяха.
Чашите преляха от умората.
С погледи за сбогом се простреляха.
Плакаха... и бяха като хората.
Гръмко се разсмяха и празнуваха.
В стихове живота си описаха.
Дълго на раздяла се целуваха.
Сблъсъкът им срещна ги случайно.
Вдигнаха си чаши за наздраве.
Тостът им присветна краткотрайно.
Беше ослепително прощален...
Пиха до насита самотата си.
Вече споделена... за минути.
Удряха с юмруци тишината си.
Късаха я. Бяха като луди.
Трудно бе, когато се разделяха.
Чашите преляха от умората.
С погледи за сбогом се простреляха.
Плакаха... и бяха като хората.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
