Бяха като хората
Облаците снощи се здрависаха.
Гръмко се разсмяха и празнуваха.
В стихове живота си описаха.
Дълго на раздяла се целуваха.
Сблъсъкът им срещна ги случайно.
Вдигнаха си чаши за наздраве.
Тостът им присветна краткотрайно.
Беше ослепително прощален...
Пиха до насита самотата си.
Вече споделена... за минути.
Удряха с юмруци тишината си.
Късаха я. Бяха като луди.
Трудно бе, когато се разделяха.
Чашите преляха от умората.
С погледи за сбогом се простреляха.
Плакаха... и бяха като хората.
Гръмко се разсмяха и празнуваха.
В стихове живота си описаха.
Дълго на раздяла се целуваха.
Сблъсъкът им срещна ги случайно.
Вдигнаха си чаши за наздраве.
Тостът им присветна краткотрайно.
Беше ослепително прощален...
Пиха до насита самотата си.
Вече споделена... за минути.
Удряха с юмруци тишината си.
Късаха я. Бяха като луди.
Трудно бе, когато се разделяха.
Чашите преляха от умората.
С погледи за сбогом се простреляха.
Плакаха... и бяха като хората.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
