23 мар. 2015 г., 22:01

Бяхме

483 0 5

Мънички къщурки -

моят детски свят,

бабините хурки

вечер тихичко предат.

Приказните феи

оживяват в съня,

дядовите песни

галят пак слуха.

Непослушните ръчички

нещичко крадат,

сладкото в буркана

се стопява като сняг.

Баници, мекици -

омитани завчас,

в класовете житни -

първи грях.

Пееха ни птици,

люшкаха ни ветрове,

гонехме лъчите в

руенското езерце.

Бяхме щастливи!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиви незабравими спомени!За вкусните баници на баба и как с трепет чакахме да обиколи баницата всички засети ниви с пшеница !Да им каже че домакинът е добър човек и да е пълен хамбара с хубаво жито!За хубавите спомени!!!
  • Спомени щастливи и красиви, хубаво е, когато ги има, много образен стих,
    съдържа прекрасно послание! Поздрави и от мен!
  • Мили спомени, носталгия...
    И благозвучен изказ!
    Харесах, Васе!
  • Добър вечер ,Васе! Много мило, нежно и искрено стихотворение си написала - завръщане към най-милите спомени.
    Поздравявам те и ти благодаря за приятната творба!
  • "в класовете житни -
    първи грях."

    Това е много хубаво. Добре, че ми припомни моят първи грях.
    Беше от полски произход. Малко повече в сеното, отколкото в житото.

    Благодаря ти, Василка! Имаш великолепни попадения!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...