Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
23 mar 2015, 22:01

Бяхме 

  Poesía
360 0 5

Мънички къщурки -

моят детски свят,

бабините хурки

вечер тихичко предат.

Приказните феи

оживяват в съня,

дядовите песни

галят пак слуха.

Непослушните ръчички

нещичко крадат,

сладкото в буркана

се стопява като сняг.

Баници, мекици -

омитани завчас,

в класовете житни -

първи грях.

Пееха ни птици,

люшкаха ни ветрове,

гонехме лъчите в

руенското езерце.

Бяхме щастливи!!!

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красиви незабравими спомени!За вкусните баници на баба и как с трепет чакахме да обиколи баницата всички засети ниви с пшеница !Да им каже че домакинът е добър човек и да е пълен хамбара с хубаво жито!За хубавите спомени!!!
  • Спомени щастливи и красиви, хубаво е, когато ги има, много образен стих,
    съдържа прекрасно послание! Поздрави и от мен!
  • Мили спомени, носталгия...
    И благозвучен изказ!
    Харесах, Васе!
  • Добър вечер ,Васе! Много мило, нежно и искрено стихотворение си написала - завръщане към най-милите спомени.
    Поздравявам те и ти благодаря за приятната творба!
  • "в класовете житни -
    първи грях."

    Това е много хубаво. Добре, че ми припомни моят първи грях.
    Беше от полски произход. Малко повече в сеното, отколкото в житото.

    Благодаря ти, Василка! Имаш великолепни попадения!
Propuestas
: ??:??