23 mar 2015, 22:01

Бяхме

  Poesía
479 0 5

Мънички къщурки -

моят детски свят,

бабините хурки

вечер тихичко предат.

Приказните феи

оживяват в съня,

дядовите песни

галят пак слуха.

Непослушните ръчички

нещичко крадат,

сладкото в буркана

се стопява като сняг.

Баници, мекици -

омитани завчас,

в класовете житни -

първи грях.

Пееха ни птици,

люшкаха ни ветрове,

гонехме лъчите в

руенското езерце.

Бяхме щастливи!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиви незабравими спомени!За вкусните баници на баба и как с трепет чакахме да обиколи баницата всички засети ниви с пшеница !Да им каже че домакинът е добър човек и да е пълен хамбара с хубаво жито!За хубавите спомени!!!
  • Спомени щастливи и красиви, хубаво е, когато ги има, много образен стих,
    съдържа прекрасно послание! Поздрави и от мен!
  • Мили спомени, носталгия...
    И благозвучен изказ!
    Харесах, Васе!
  • Добър вечер ,Васе! Много мило, нежно и искрено стихотворение си написала - завръщане към най-милите спомени.
    Поздравявам те и ти благодаря за приятната творба!
  • "в класовете житни -
    първи грях."

    Това е много хубаво. Добре, че ми припомни моят първи грях.
    Беше от полски произход. Малко повече в сеното, отколкото в житото.

    Благодаря ти, Василка! Имаш великолепни попадения!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...