23.03.2015 г., 22:01

Бяхме

482 0 5

Мънички къщурки -

моят детски свят,

бабините хурки

вечер тихичко предат.

Приказните феи

оживяват в съня,

дядовите песни

галят пак слуха.

Непослушните ръчички

нещичко крадат,

сладкото в буркана

се стопява като сняг.

Баници, мекици -

омитани завчас,

в класовете житни -

първи грях.

Пееха ни птици,

люшкаха ни ветрове,

гонехме лъчите в

руенското езерце.

Бяхме щастливи!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиви незабравими спомени!За вкусните баници на баба и как с трепет чакахме да обиколи баницата всички засети ниви с пшеница !Да им каже че домакинът е добър човек и да е пълен хамбара с хубаво жито!За хубавите спомени!!!
  • Спомени щастливи и красиви, хубаво е, когато ги има, много образен стих,
    съдържа прекрасно послание! Поздрави и от мен!
  • Мили спомени, носталгия...
    И благозвучен изказ!
    Харесах, Васе!
  • Добър вечер ,Васе! Много мило, нежно и искрено стихотворение си написала - завръщане към най-милите спомени.
    Поздравявам те и ти благодаря за приятната творба!
  • "в класовете житни -
    първи грях."

    Това е много хубаво. Добре, че ми припомни моят първи грях.
    Беше от полски произход. Малко повече в сеното, отколкото в житото.

    Благодаря ти, Василка! Имаш великолепни попадения!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...