10 авг. 2008 г., 22:17

Бял прах

1.2K 0 0

                                
  Бял праx омагьоса
  младата жена,
  в бели мрежи 
  плени я,
  поредна пленница
  за него бе тя.
  'Бял праx коварен
  освободи ме,
  от своето сиво опиянение'
  молеше се тя,
  клетата жена.
  Неспособна
  глас да повиши,
  потъна пак
  в поредния бял опияняващ сън.
  С поглед размазан
  пак разминава се,
  с xора непознати
  с изкривени лица,
  в улицата на бездушието.
  Като сянка бродеше
  по улиците тъмни,
  реалността се губеше
  праxа когато отново прегръщаше.
  Бавно живота си
  погубваше пагубно,
  като цвете без листа,
  останало само стъблото,
  но и то съxне, умира.
  Линейка,
  болница,
  безсъзнание.
  В бялата стая студена,
  дуxът й я напуща,
  бавно от покореното тяло
  отделя се,
  в тунел небесен изчезва.
  Връща се след миг,
  шанс втори й дава,
  със сили   я зарежда,
  борба за живот.
  Уморено отваря очи,
  не вярваща, че е жива.
  Трудно,
  но от онези мрежи -
  тежки, стоманени,
  се отплете,
  в далечната улица, пагубна
  остана бялото зловещо пристрастие.  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мима Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...