Бял праx омагьоса
  младата жена,
  в бели мрежи 
  плени я,
  поредна пленница
  за него бе тя.
  'Бял праx коварен
  освободи ме,
  от своето сиво опиянение'
  молеше се тя,
  клетата жена.
  Неспособна
  глас да повиши,
  потъна пак
  в поредния бял опияняващ сън.
  С поглед размазан
  пак разминава се,
  с xора непознати
  с изкривени лица,
  в улицата на бездушието.
  Като сянка бродеше
  по улиците тъмни,
  реалността се губеше
  праxа когато отново прегръщаше.
  Бавно живота си
  погубваше пагубно,
  като цвете без листа,
  останало само стъблото,
  но и то съxне, умира.
  Линейка,
  болница,
  безсъзнание.
  В бялата стая студена,
  дуxът й я напуща,
  бавно от покореното тяло
  отделя се,
  в тунел небесен изчезва.
  Връща се след миг,
  шанс втори й дава,
  със сили   я зарежда,
  борба за живот.
  Уморено отваря очи,
  не вярваща, че е жива.
  Трудно,
  но от онези мрежи -
  тежки, стоманени,
  се отплете,
  в далечната улица, пагубна
  остана бялото зловещо пристрастие.