Бяла магия
С бели длани прегръща
Зима всичко навън.
И дървета, и къщи
като в приказен сън.
Като бяла магия,
като тиха въздишка,
с бяла нежност ще скрие
всичко черно в излишък...
В тези мигове бели,
в тази бяла измама,
глътка обич поели,
ми се ще да сме двама.
Вплели длани горещи
пред горящо огнище,
на запалени свещи
да не мислим за нищо...
Да пращят цепеници
и любов да налива
в наш'те светли зеници
тишината красива.
Да си бяла магия,
да си сбъднато бяло,
моя нежна стихия,
мое ново начало.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Никифоров Все права защищены
