21.01.2012 г., 13:13

Бяла магия

1.1K 1 19

С бели длани прегръща

Зима всичко навън.

И дървета, и къщи

като в приказен сън.

 

Като бяла магия,

като тиха въздишка,

с бяла нежност ще скрие

всичко черно в излишък...

 

В тези мигове бели,

в тази бяла измама,

глътка обич поели,

ми се ще да сме двама.

 

Вплели длани горещи

пред горящо огнище,

на запалени свещи

да не мислим за нищо...

 

Да пращят цепеници

и любов да налива

в наш'те светли зеници

тишината красива.

 

Да си бяла магия,

да си сбъднато бяло,

моя нежна стихия,

мое ново начало.




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво!
  • Тук си ме уцелил в десятката, Мите!
    Изцяло мое усещане... и така красиво си го предал, че потръпвам от толкова много красота, нежност, чистота, ефирност,
    "Да си бяла магия,
    да си сбъднато бяло,
    моя нежна стихия,
    мое ново начало."

    И това огнище...
    Олеее, космическа красота!!!

    Благодаря ти!!!
  • с бяла нежност ще скрие

    всичко черно в излишък...

    Хареса ми много! Като песен е!
  • Уютен стих!
    Все така снежно да ти е, Митко!
  • Хубаво е! Бяла магия!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...