Бяла магия
С бели длани прегръща
Зима всичко навън.
И дървета, и къщи
като в приказен сън.
Като бяла магия,
като тиха въздишка,
с бяла нежност ще скрие
всичко черно в излишък...
В тези мигове бели,
в тази бяла измама,
глътка обич поели,
ми се ще да сме двама.
Вплели длани горещи
пред горящо огнище,
на запалени свещи
да не мислим за нищо...
Да пращят цепеници
и любов да налива
в наш'те светли зеници
тишината красива.
Да си бяла магия,
да си сбъднато бяло,
моя нежна стихия,
мое ново начало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
