Бяла празнота
Капката навън се чува,
сякаш камбаната звъни.
Писмо в бутилка,
в морето плува, на него
пише: "Остани."
Искаме да сме щастливи,
бягаме от реалността,
сълзи - горещи и игриви,
пропити с бяла празнота.
Дъгата през прозореца, видях я,
много истини прозрях.
Цветя на масата оставих,
бягство с лекомислен страх.
Попътен вятър няма вече,
притихна всичко между нас,
рухнала скалата вечна,
облаци от тъмен прах.
сякаш камбаната звъни.
Писмо в бутилка,
в морето плува, на него
пише: "Остани."
Искаме да сме щастливи,
бягаме от реалността,
сълзи - горещи и игриви,
пропити с бяла празнота.
Дъгата през прозореца, видях я,
много истини прозрях.
Цветя на масата оставих,
бягство с лекомислен страх.
Попътен вятър няма вече,
притихна всичко между нас,
рухнала скалата вечна,
облаци от тъмен прах.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Георгиев Все права защищены
