Dec 6, 2008, 8:34 PM

Бяла празнота

  Poetry » Love
697 0 2
Капката навън се чува,
сякаш камбаната звъни.
Писмо в бутилка,
в морето плува, на него
пише: "Остани."

Искаме да сме щастливи,
бягаме от реалността,
сълзи - горещи и игриви,
пропити с бяла празнота.

Дъгата през прозореца, видях я,
много истини прозрях.
Цветя на масата оставих,
бягство с лекомислен страх.

Попътен вятър няма вече,
притихна всичко между нас,
рухнала скалата вечна,
облаци от тъмен прах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...