Бяла празнота
Капката навън се чува,
сякаш камбаната звъни.
Писмо в бутилка,
в морето плува, на него
пише: "Остани."
Искаме да сме щастливи,
бягаме от реалността,
сълзи - горещи и игриви,
пропити с бяла празнота.
Дъгата през прозореца, видях я,
много истини прозрях.
Цветя на масата оставих,
бягство с лекомислен страх.
Попътен вятър няма вече,
притихна всичко между нас,
рухнала скалата вечна,
облаци от тъмен прах.
сякаш камбаната звъни.
Писмо в бутилка,
в морето плува, на него
пише: "Остани."
Искаме да сме щастливи,
бягаме от реалността,
сълзи - горещи и игриви,
пропити с бяла празнота.
Дъгата през прозореца, видях я,
много истини прозрях.
Цветя на масата оставих,
бягство с лекомислен страх.
Попътен вятър няма вече,
притихна всичко между нас,
рухнала скалата вечна,
облаци от тъмен прах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Георгиев Всички права запазени
