6.12.2008 г., 20:34

Бяла празнота

693 0 2
Капката навън се чува,
сякаш камбаната звъни.
Писмо в бутилка,
в морето плува, на него
пише: "Остани."

Искаме да сме щастливи,
бягаме от реалността,
сълзи - горещи и игриви,
пропити с бяла празнота.

Дъгата през прозореца, видях я,
много истини прозрях.
Цветя на масата оставих,
бягство с лекомислен страх.

Попътен вятър няма вече,
притихна всичко между нас,
рухнала скалата вечна,
облаци от тъмен прах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...