Бяла приказка
Как тихичко вали снегът навън.
Затрупва къщи, улици, дървета.
Натрупва преспи в моята душа
и бавно заледява ми сърцето.
Самотна, тъжна, бяла красота.
Студът рисува шарки по стъклата...
Безкрайно пуста е душата ми -
обгърната със бяла пелена.
Затрупва къщи, улици, дървета.
Натрупва преспи в моята душа
и бавно заледява ми сърцето.
Самотна, тъжна, бяла красота.
Студът рисува шарки по стъклата...
Безкрайно пуста е душата ми -
обгърната със бяла пелена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Дюлгерова Все права защищены
