17 сент. 2007 г., 21:05

Бяла приказка 

  Поэзия
574 0 3
Как тихичко вали снегът навън.
Затрупва къщи, улици, дървета.
Натрупва преспи в моята душа
и бавно заледява ми сърцето.


Самотна, тъжна, бяла красота.
Студът рисува шарки по стъклата...
Безкрайно пуста е душата ми -
обгърната със бяла пелена.

© Анна Дюлгерова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??